/на Дянко Иванов/

Отново се уча да ходя
и крачка след крачка боли.
Заменям ръката ти с воля
и с вяра във бъдните дни ...

Защото такъв ме създаде.
Живея по твоя завет -
дори пред лицето на ада
да бъда достоен човек.

Сълзите текат и отмиват
тъгата по земния път.
Когато Баща си отива,
в баща се превръща Синът.

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст.
Загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст.
И запомни,че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си топола изправи.
Запей ми песента, която знаеш
единствено от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Валентин Йорданов

Аз и сам се почерпих с твоя преди ден -два, но когато е от Автора си е по- сладко.
Поздрав! и успех на премиерата!

Скъпи Яким,толкова се радвам че те виждам тук!Твоята невероятна поезия,моята любима" МЕЛОДИЯ ЖИЗНИ"
Знаеш ли тук открих страхотни приятели, с който сме с една температура на кипене.Малко са, но са невероятни като интелект,душевност.Всички съм си ги написала на първа страница,виж ги А Пацо направо си го доведох от stihovebg com
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Чудесен стих!

Dostoen nositel na zaveta mu badi,
6tom toi v teb ostavil e sledi!

Толкова силно!!!