Когато изплача сълзите  си,
навярно ще дойде и краят.
Стъкло ще залее зениците,
видели последния залез.

И няма да има отричане...
И няма да има утеха...
Ти вече изплака сълзите си,
а нашите - нека се леят.


/В памет всички, които са напуснали без време нашия свят./

az sa6to se dokosnah do neq 4rez stihovete i..i q haresvah..
Mir na du6ata i !

Информация, говореща, че съобщението което ме провокира не е вярно - Колко хубаво ще бъде ако е истина, понеже никой не трябва да си отива преждевременно - променям посвещението на Стихотворението си.