Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2008 23:36 - СКАЗАНИЕ ЗА ЧИСТАТА СЪЛЗА ПЕСЕН ХІ /финал/
Автор: yakim Категория: Изкуство   
Прочетен: 1167 Коментари: 3 Гласове:
0



***

ПЕСЕН ХІ – СПАСЕНИЕТО

 

Тайна пътека след час ги изведе

вън от гората под стръмен баир.

Стана отново ужасно студено.

Снежни искрици бодяха без спир.

 

– Тук се разделяме, мили другари –

страшно изрече джуджето тогаз.

Тръпки побиха героите млади,

странен бе този магически глас. 

– Горе в скалите, от хората скрита

зее зловещо една пещера,

пълна с тревога и с ужас пропита,

води към тъмните земни недра.

– Благодаря ти, приятелю верен! –

рече Таян и подаде ръка.

– Пътя надолу сами ще намерим -

каза Зафира с нескрита тъга.

Тъй се сбогуваха кратко с джуджето,

после поеха по стръмния рид.

Щом прекосиха баира и  ето -

черната дупка пред тях се яви. 

Спряха избраните точно пред входа

с правилна форма на черна сълза.

Вдигнаха силни ръце в небосвода.

Песен – молитва навред се разля.

Ехото бавно словата повтори.

Сляха се въздух, душа, планини:

 

„Нека пребъде великата воля!

Нека животът след нас продължи!”

 

После смирено прекрачиха прага.

Мрак ги обгърна от всички страни.

Блеснаха в тъмното четири фара-

четири вярно избрани очи.

Слизаха бавно по улеи стръмни,

в процепи тесни сред остри скали,

смело прескачаха пропасти тъмни.

Влажният проход пред тях се смали.

Дълго пълзяха през тесни тунели,

легнали плътно до скалната плът.

Тъй с упоритост съпрузите смели

стигнаха края на тесния път.

Щом светлината сребриста разголи

приказна гледка, но пълна с печал,

най- ненадейно пред тях се разтвори

зала, покрита с планински кристал.

 

В същото време земята далече

вече облече оранжев воал,

тръпнеща в ужас от новата вечер.

Вятър навяваше мъка и жал.

Черни пълчища подмолно пълзяха

към защитените бели стени.

Челюсти тракаха смъртна заплаха.

Ярки огньове от всички страни

нежно прегръщаха крепости стари,

ревностно пазеха младия свят

от вероломните призрачни твари –

рожби зловредни на Древния Враг.

Пламъкът  нямаше дълго да пази

честните хора от гибел и гнет.

Щом се изчерпят горивни запаси,

ордите щяха да тръгнат напред.

Всички очакваха някакво чудо,

дето кошмара безумен да спре,

а дотогава оставаха будни

за да се бранят със огън и меч.

 

Крачеха бавно Таян и Зафира,

с мисли тревожни по гладкия под.

Старата вещица, щом я открият

как ще помогне – с добро или зло?

Тази която успя да отвори

черната книга на вечния мрак,

има енергия да я затвори –

в ада да върне безсмъртния враг.

Как ще събудят доброто момиче,

ако е живо, а ако не е –

пак ли ще трябва камата да пие

приказна сила от черно сърце? 

Дали е писано пак да убият?

Те не желаеха тази съдба,

но ако трябва – скръбта си ще скрият

и ще изпълнят дълга пред света.

Тъй – неусетно надлъж прекосиха

странната зала с прозрачни стени.

Спряха внезапно разходката тиха –

тежки, ковани от злато врати.

Двете крила бяха плътно прибрани.

Нямаше ни ръкохватка - ни лост.

Фино гравирани в златото длани

сякаш подмамваха алчния гост

без да помисли дори за капана,

да ги докосне и с двете ръце.

Мълния дебнеше, скрита в метала

да се нахрани с невежо сърце.

Тази опасност прозряха веднага

сребърно –белите мъдри очи.

Да се натисне с ръце се налага,

за да отворят масивни врати.

Те ги допряха, но само с едната,

другата беше далече назад.

Скритата сила в метала остана

без да засити мъртвешкия глад.

Щом разпознаха ръцете човешки,

непрогорени от сини искри,

златните порти проскърцаха тежко,

после се плъзнаха плавно встрани.

Влязоха бързо героите смели

в скритата стая от тъмен базалт.

С гръб към вратата, с коси побелели,

силно прегърбена стара жена

тихо стоеше пред каменна маса,

мътно огряна от лоена свещ,

а върху масата – книга съдрана

зееше в тъмното с надпис зловещ.

Бавно, но твърдо Таян проговори:

– Мъдра старице, на крак сме дошли

прошка и помощ от теб да измолим –

нашият свят от погром да спасиш.

– Знаем за твоята болка огромна –

рече Зафира с безмерна тъга –

Ние с мъжа ми пред теб сме виновни.

Да се поправим желаем сега.

 

Старата вещица даже не трепна.

Звук не отрониха сухи уста.

Сетната дума отдавна изрекла,

беше приела навеки смъртта.

Ударът беше безмилостно тежък.

Всяка надежда в гърдите сломи.

Бавно помръкваше пламъкът ведър

в ярко-искрящите бели очи. 

– Няма  спасение, моя любима.

Звярът не можем с магия да спрем.

Но светлината на твоето име,

ако се слее със тайната в мен

и ги предложим за дар на Камата,

с чистата обич, горяща във нас,

ще се събуди навярно звездата

и ще избухне с пречистваща власт.

Ще изгорят и земята и Звярът.

Ще се превърнат в космически прах.

После от бездната с мъдрост и вяра

пак ще поникне живот, но без страх.  

– Тъжни са твоите думи, Любими. –

рече Зафира, след туй замълча. –

– Своята сила ти давам, Прости ми! –

после целуна го нежно в уста.

Бавно очите й станаха сини.

Двойно по-ярко Таян заискри,

легнал смирено до черната книга.

– Хайде любима! – подкани с очи.

С мъка Зафира извади Камата.

Върху гърдите любими допря

острия връх от блестяща стомана .

Скрита в очите й чиста сълза,

с блясък небесен от тях се отрони,

нежно с рубина неземен се сля.

Ярко сияние мрака прогони,

в сребърни пръски навред се разля.

Литна камата от нежните пръсти,

в черната книга докрай се заби.

Звярът се пръсна на облаци гъсти,

после в небесната шир се стопи.

Адските орди изчезнаха, сякаш

бяха актьори от мрачен кошмар.

Само следите им тъмни кървяха

като останки от страшен пожар.

Вече кристалът блестеше прозрачен,

с обич пречистен докрай от  кръвта.

Плавно се вдигна във въздуха здрачен

и се превърна в прекрасна звезда. 

С гръм се разцепи скалата планинска,

път към небето  нагоре разкри.

Вихър погълна Таян и Зафира

и ги понесе навън и встрани.

Паднаха меко в тревата дълбока

точно до своите верни коне.

Ярка звезда от небето високо,

хитро им смигна и бързо пое

пътя на своите истински братя.

Бавно от изток  започна денят.

И обещаваше приказно лято

на помъдрелия в битката свят.

 

***

Приказни думи

В приказни строфи

Приказки чудни

В мрака шептят...

 

КРАЙ .



Тагове:   сълза,


Гласувай:
0



1. bizcocho - Tvorbata e neveroqtna!!!
10.03.2008 12:01
Zaslujava si da bade iz4etena,makar i dosta dalga v 11glavi.
Dano si predvestnik na edin po-4ove4en svqt!"Zvqrat" ne e vazmojno da bade 100% poguben-vse nqkade 4astica ot nego 6te se vseli i ojivee,no dano nameri po-malko poklonnici,da naddelqva dobroto i gree "zvezdata im" qrko!
цитирай
2. yakim - Благодаря ти
10.03.2008 13:39
За Звяра си права - той само се разтворил - иначе казано - разсеяла се е концентрираната му зла воля - до кога - никой не знае:)
цитирай
3. анонимен - maverickmoneymaking you can easily rake in $11, 917 per month
06.02.2012 22:26
Hi, This just came across my desk and I had to pass it on to you ASAP…
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yakim
Категория: Изкуство
Прочетен: 186014
Постинги: 72
Коментари: 141
Гласове: 1162
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930