„Къде си, вярна ти любов народна?”
Д. Чинтулов
 

Любов народна?! Ама че шега.
Народе, ти отдавна си забравил
какво е да обичаш, но си мразил
и с таз омраза жив си досега.

Но мога ли за туй да те виня –
че са те клали варвари и свои
и още носиш белег от окови?
Нима да бъдеш жертва е вина?

Не търся обич. Друго ми тежи.
Къде изчезна онзи гняв бунтовен –
земята ни пречиствал като огън?
И него ли забрави – ми кажи?

Народе клети! Бедни мой Народе!
Като забравяш – как ще си свободен?