(На София)    За сто и тридесет години дали успя да ни научиш на мъдрост, Столице любима, та името ти да заслужим?   За сто и тридесет години – порасна, но не остаря ли, щом нявга китните градини, сега са жилищни квартали?   За сто и тридесет години, в историята си превратна, хиляда пъти чу „– Разпни Я!”. А колко пъти чу „– Осанна!”?   От сто и тридесет години, безброй надежди спотаила, сплотяваш хора и машини. Чрез тях прогресът черпи сила.   От сто и тридесет години културата към теб се стича, тъй както към вълните сини морето ручеи привлича.   На сто и тридесет години, си Кръстопът на хоризонти. Зоват ни твоите светини - с дела за теб да сме достойни!