Любовта е като човешкия живот. Започва със зачатие и свършва със смърт. И също като живота е случайна смесица от ад и рай. Началото винаги е различно. Можеш да се влюбиш неочаквано – от непредпазливост, понякога – въпреки взетите мерки, а друг път - съвсем съзнателно. Всяка любов има свой зародишен период (влюбване), в който е много уязвима. Тъй като медицина при влюбване не съществува (освен някои основни правила за профилактика), много често чувството завършва с аборт – спонтанен или предизвикан от “доброжелатели”. Затова и процентът на живородените любови е много нисък. А самото им раждане е празник – еквивалентен в емоционално отношение на раждането на дете.
 Като всяко дете и Любовта има нужда от грижи и закрила, докато порасне. Безотговорността ни като нейни родители често води до заболявания, усложнения и дори летален изход. Когато, обаче, тя израсне, трябва да и дадем свобода, защото, поради свръхчувствителната си природа, е склонна към самоубийство.
 
Обикновено, Любовта има сравнително кратък живот, но е много скъпа за всеки. Достигането й на зрялост или дори дълбока старост е наша отговорност.
 
Както казах в началото, Любовта е като човешкия живот. Сега ще допълня, че тя Е човешкият живот. Древните са били прави в теорията за прераждането, но някъде по дългия път на времето се е загубила дълбоката и съкровена същност на тяхното познание. "Човек се преражда при всяко влюбване, в рамките на биологичното си съществуване." Следователно и Кармата е нещо съвсем реално. След всяка любовна смърт, трябва да се влюбим отново и да не допускаме грешките, предизвикали предишния край. Целта е – Човекът да успее да се роди /влюби/ и да поддържа любовта жива до края на земния си път. По този начин той придобива цялостност, слива се с Абсолюта и отрича смъртта. Преражданията ни дават необходимата мъдрост, за да постигнем тази цел.
 Мисля си, че това е и основната разлика между човека и останалите живи организми. На нас ни е дадено да живеем много пъти в рамките на един физически живот…
 …Умрях едва снощи, а вече искам да се влюбя пак. И ще направя възможното този път да е завинаги! 

© Яким Дянков Иванов Всички права запазени.
Публикувано: 2004-02-07

и добре дошъл в blog.bg. Желя ти много творчески вдъхновения:))

Ето за това есе ти говорих във вторник.
Поздрав!

"Човек се преражда при всяко влюбване, в рамките на биологичното си съществуване." Дали става по-добър след това !? Или по-мъдър!? Или по устойчив на болестта любов, от която не искаме да оздравяваме!?
Мисля си, че човек става все по-малко щастлив след любов...

стихотворението си "Душата на пчеларя"? Много е хубаво:))

на въпросите, които поставяш единствения отговор е, че това си зависи от конретния човек.
наистина човек става по- малко щастлив когато изгуби любовта, щото има ли друго щастие освен нея?
Поздрав!

- защо не

ЯКИМ- впечатли ме с товези твои мисли за любовта, живота, прераждането...
С теб човек винаги ще има какво да си говори и да обсъжда от темите за живота и никога няма да му е скучно!

наистина никога ни ми е скучно да разсъждавам над тези теми и всеки желаещ да ги дискутира с мен е добре дошъл.
Ичаше една мисъл която много си обичам но не помня нито откъде беше нито кой е авторът
"Бог създаде човека и не му даде да знае колко ще живее за да може да разсъждава за вечността."

Bloga ti e 4udesen,makar 4e go 4etoh parvo otzad napred,a posle bezrazborno:)Moga samo da se radvam,4e slu4ainostta me dovede do nego!V moe lice ima6 edin po4itatel v pove4e!:)))))))))))))))))